Трудовият договор е основният документ, който урежда отношенията между работодателя и работника или служителя. Той е най-разпространеният вид договор в практиката и затова законодателството му отделя специално внимание. Правната уредба се съдържа основно в Кодекса на труда.
Трудовият договор определя страните, условията на работа, правата и задълженията на работника/служителя и работодателя, както и начина на възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение.
Кои са страните по трудовия договор?
Страните са работодателят, който наема работната сила, и работникът/служителят, който я предоставя. Предметът на договора е извършването на труд срещу възнаграждение при определени условия.
Документи при сключване на трудов договор
При кандидатстване за работа работодателят може да изиска:
- документ за самоличност (данни се записват само в необходими граници – три имена, ЕГН, адрес);
- документ за образование, квалификация или правоспособност;
- документи за трудов стаж (напр. копие от трудова книжка);
- медицинско удостоверение при първо постъпване или след прекъсване над 3 месеца;
- свидетелство за съдимост, когато това е предвидено в нормативен акт;
- разрешение от Инспекцията по труда за лица под 18 г.
Работодателят може да изисква и други документи, когато това е законово обосновано (шофьорска книжка, карта на водача и др.).
Кога възниква трудовото правоотношение?
Трудовият договор се счита за сключен, когато работникът получи подписания договор или заповедта за назначение. Работникът трябва да постъпи на работа:
- в срок, уговорен между страните, или
- до една седмица след като получи копие от договора, длъжностната характеристика и заверено уведомление по чл. 62, ал. 3 от НАП.
Какво съдържа трудовият договор?
Минималното задължително съдържание включва:
- място на работа;
- длъжност и характеристика на работата;
- дата на сключване и дата на започване работа;
- срок на договора (срочен или безсрочен);
- размер на платения годишен отпуск;
- равен срок на предизвестие за двете страни (30 дни до 3 месеца);
- основно и допълнителни трудови възнаграждения;
- работно време;
- подписи на страните.
Допълнителни клаузи (факултативно съдържание) могат да се включат по договорка – напр. срок за изпитване, който по закон не може да надвишава 6 месеца.
Регистрация на трудовия договор
Трудовият договор задължително се сключва в писмена форма. В 3-дневен срок от сключването работодателят трябва да подаде уведомление до НАП. Работникът се уведомява, след като уведомлението бъде регистрирано.
Заключение
Трудовият договор е ключов документ за защита правата и задълженията както на работника, така и на работодателя. Познаването на законовите изисквания и особеностите при сключването му е важно за избягване на нарушения и бъдещи спорове. За разлика от гражданския договор, трудовият урежда процеса по извършване на труд, а не крайния резултат.
