В практиката ни все по-често се обръщат хора, които са претърпели инцидент, но не са наясно какви права имат и какво реално могат да претендират като обезщетение. Българското законодателство дава възможност да се търси обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди, когато те са причинени по чужда вина, поради бездействие или лоша организация.
Имуществените вреди обхващат всички реални финансови загуби, настъпили в резултат на инцидента. Това включва разходи за лечение, операции, болничен престой, медикаменти, рехабилитация и транспорт, както и разходи за ремонт или подмяна на увредено имущество. Към тях се добавят и пропуснатите доходи при временна или трайна неработоспособност.
Неимуществените вреди се изразяват в болките и страданията – както физически, така и психически. Това са преживеният стрес и шок, болката от травмите, продължителният възстановителен период, ограниченията в ежедневието, трайните последици за здравето, както и емоционалните и психологическите отражения от настъпилия инцидент.
Най-честите хипотези, при които възниква право на обезщетение, са пътнотранспортните произшествия. При ПТП пострадалите могат да търсят обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Това право имат не само водачите, но и пътниците, пешеходците и велосипедистите. В практиката често се срещат случаи, при които застрахователите предлагат обезщетения, които не отразяват реално претърпените вреди, особено при по-тежки травми или дългосрочни последици.
Друга често срещана хипотеза са трудовите злополуки. При инциденти на работното място или във връзка с изпълнение на служебните задължения може да се търси обезщетение за вредите, които не се покриват от общественото осигуряване. Това включва болки и страдания, допълнителни разходи за лечение и пропуснати доходи. В зависимост от конкретния случай отговорността може да бъде на работодателя или на трето лице.
Често се подценяват и инцидентите, настъпили вследствие на лошо поддържана инфраструктура. Падане на тротоар, пропадане в необезопасена шахта, инцидент заради дупка на пътя, заледени и непочистени участъци или паднали дървета са типични примери, при които пострадалите имат право на обезщетение. Отговорността в тези случаи обикновено е на съответната община или държавен орган, който е задължен да поддържа инфраструктурата в безопасно състояние.
Когато вредите са резултат от действия или бездействия на административни органи – неправилна организация, липса на контрол, забавени или неизпълнени задължения – може да се търси обезщетение от държавата или общината. Тези производства често се подценяват, но съдебната практика показва, че при правилен подход правата на пострадалите могат да бъдат успешно защитени.
Важно е да се знае, че всяка хипотеза има своята специфика, срокове и особености при доказването. Първоначален отказ или ниско предложение за обезщетение не означава, че обезщетение не се дължи или че то следва да бъде в минимален размер.
Ако сте претърпели инцидент и не сте сигурни дали, от кого и в какъв размер можете да търсите обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, можете да се обърнете към нас за консултация и преценка на конкретния случай.
